Г-н Велков, според много специалисти липсва диалог между международната общност и държави като Иран, Афганистан, Ирак, които в момента са наречени „горещи точки" - няма общ език с талибаните в Афганистан, на Международната конференция по сигурността в Мюнхен не се намери и общ език с Иран. Защо всъщност липсва този диалог? Какви са причините за това?
Причините са комплексни и не може да се твърди, че международната общност от една страна и онези сили на съпротивата в горещите точки на света, не са правили опити за диалог. Според мен, причините се коренят в дълбоките различия от културна, религиозна, традиционна и друга основа и на факта, че ние /ако ние се определим като западната страна/ дълбоко не разбираме същността на процесите, които протичат в тези страни. Ако вземем за пример Афганистан и заявената готовност на международната общност на конференцията в Лондон за диалог, би трябвало да се каже, че това, поне засега е само едно пожелание, тъй като в Афганистан талибаните не са една обикновена съпротивителна сила. Такива понятия като демокрация, човешки права, свобода на словото не са приоритет за тях. Не бива да забравяме, че талибаните бяха създадени като религиозна групировка. Това, което те правят - джихад, е техният приоритет и дълбоко вярват, че нямат друг начин да постигнат успех, освен действайки така. Това стои в основата на техния мироглед. Бих казал - не липса на диалог, а по-скоро ние не разбираме отсрещната страна. А не я разбираме, защото не сме седнали да говорим с нея, нито пък сме пожелали сериозно да разберем - какво искат те, какви са техните нужди. Разбирането на тези хора за демокрация не съвпада с нашето.