Празникът се празнува официално днес, макар, че на много места лозарите по стария православен календар зарязват лозята на 14 февруари.

Сутрин рано стопанката омесва и опича обредния хляб. Преметнал торбата, стопанинът на къщата тръгва на лозе с мъжете от село. Там всеки изпълнява основния обред ­ зарязването на лозята. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се и отрязва няколко пръчки от един или от 3 корена (избрани в средата или ъглите на лозето), полива отрязанато място с вино и благославя.  Отрязаните пръчки някои свиват на венчета, които слагат по калпаците си, през рамо, на бъклиците, други ги отнасят вкъщи и ги слагат на домашната икона. След зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята или на оброка.
В някои райони на страната преди да започне веселбата избират цар на лозята (Трифон). Такъв може да стане всеки, който пожелае, но се гледа той да бъде имотен, добър стопанин или късметлия, през чието царуване е имало голям берекет. Царят поднася бъклица, зарязва и благославя. От лозята до селото той е теглен от колесар или носен на раменете на другите мъже. В село шествието обикаля по домовете. Домакинът дава първо на царя да пие от бяло котле вино, черпи и другите, а останалото в съда плисва върху Трифон с благословия: Нека е берекет, да прелива през прагове.
Празникът завършва с общо угощение в дома на царя, който черпи с вино.

/КП/