София /КРОСС/ Филмови продуценти, кинорежисьори, оператори и филмови дейци се обявиха срещу "на тъмно " внесените в парламента промени в Закона за филмовата индустрия, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. Според Асоциацията на филмовите продуценти, Българската асоциация на кинорежисьорите, Асоциацията на българските оператори, Обсерваторията по Икономика на културата и Съюза на българските филмови дейци тези изменения не защитават националния филмов интерес.

Вносители на законопроекта са ГЕРБ и Синята коалиция. Промените предпоставят възможността за въвеждане на данъчен кредит за целите на филмовата индустрия. В тях обаче се изключва възможността този данъчен кредит да ползват всички български продуценти, които използват под една или друга форма държавни субсидии, обясни Диана Андреева, директор на Обсерватория по Икономика на културата.
В различните европейски държави е въведена практиката на данъчния кредит именно за подпомагане на националната филмова индустрия и копродукциите, докато в България се стимулират единствено чуждестранните продуценти, които ще дойдат у нас, за да извършат само снимачен процес. Няма да има нито разпространение, нито условие да минат през културен тест, няма да бъде изпълнено и условието поне едно копие да бъде на езика на съответната държава, посочи Андреева. Данъчният кредит е стимул, когато например вие инвестирате 100 единици в една филмова продукция, 30 единици от тях да ви се върнат обратно. От познатите ставки българската е най-висока, обикновено ставките са около 20-25%. За да се използва данъчен кредит, в европейската практика са въведени лимити на видовете разходи като цяло на бюджета.
В сега предложените промени няма лимити на този бюджет, на практика се оказва, че и 100% от бюджета може да се разходва в България и срещу тези 100% да се вземе данъчен кредит, каза още Андреева. Може да се окаже, че размерът на данъчния кредит е такъв, че да платим на хората, които са дошли да снимат в България толкова пари, колкото са изхарчили и да им купим и кафето, заяви от своя страна Георги Чолаков, председател на Асоциацията на филмовите продуценти. "Аз плащам на един американски актьор 5 млн. долара, плащам му и данък върху общия доход, кой
то е 500 хил. долара, обаче ползват 30% и получавам 1.5 милиона. Държавата няма интерес от това", обясни той.
Този хонорар на американския актьор не би трябвало да се счита за разходи на територията на България, защото той няма да си харчи 5-те милиона у нас. Чуждите продукции харчат средно на територията на България около 400-500 хил. долара. Но когато ако включите и другите разходи, ще излезе, че ще получат много повече пари, отколкото реално са инвестирали на територията на България, обясни Чолаков.
За тази цел в европейската практика са въведени лимити, например какъв процент от хонорара за един актьор може да подлежи на данъчен кредит. В някои от страните е 15% или 25% , но няма страна, която да не е въвела лимити, както се предлага в българския вариант, категорична е Диана Андреева. Според така предложените текстове всеки български продуцент, който е ползвал и един лев държавна субсидия, но е вложил 2 милиона частни инвестиции, няма възможност да използва този данъчен кредит, отбеляза тя.
Филмовите дейци настояват за създаване на работна група, която да осъществи сравнителен анализ на европейската практика и да адаптира най-добрите идеи в нашето законодателство.
Първостепенна стъпка трябва да бъде и създаването на фонд "Българско кино", категорична е тя.
Оказа се, че така бленуваният фонд "Българско кино" може и да не се състои. В текстовете е описано, че държавното субсидиране остава, но съобразно възможностите на бюджета за съответната година, което е крайно неприемливо с оглед на приетата тригодишна бюджетна прогноза за над 50% намаление на бюджета на Националния филмов център, допълни Андреева.

/СС/