Коментар на Цветан Симеонов Председател на УС на БТПП
Последните предложения за промени в Закона за търговския регистър на Министерството на правосъдието предизвикват тревожна реакция у членовете на БТПП, по десетки причини, като тук ще маркираме само една част.
Първата и най-важна причина за тревогата е съдбата на принципа за изграждане на Търговския регистър - той да бъде публичен. Иначе регистърът да си беше останал в съдилищата, където достъпа беше труден, където се плащаше за всяка справка, там имаше дублирания в имената на фирмите. Дали трябва сега да се направи една крачка назад, като се предлагат нови такси за бизнеса и за гражданите.
Мотивите към законопроекта са поредната илюстрация за способността на бюрокрацията да ражда нова бюрокрация, като да се опитва да живее на гърба на фирмите и на гражданите, без да се старае да изпълни основната си задача - да улеснява работата и живота на гражданите и на фирмите.
Резултатите от анкетно проучване проведено през тази седмица от БТПП по електронен път до 4000 членове, до 83 браншови организации и до преките членове на палатата показва, че 73,08 на сто от отговорилите не одобряват достъпът до информация за търговците да става след регистрация и заплащане на такса, както предвижда новото предложение за промяна в Закона за търговския регистър. Едва 26,92 на сто са съгласни с въвеждането на платен достъп до информацията за търговците. Това е доста показателно отношение на българския бизнес, който издържа със своите данъци същата тази администрация, която не си е направила труда да провери какво мислят предприемачите в България.
Не може да се приеме предложението заявките и промените в регистъра да преминат изцяло по електронен път. Да, това е чудесна идея, но то не е решение за днес, защото не държи сметка за степента на компютъризиране и достъпност на гражданите и фирмите в България до интернет изобщо. Тук данните от нашето проучване са красноречиви - 40,38 на сто от анкетираните одобряват заявленията за вписване да се подават само по електронен път, а 59,62 на сто са против. При това всички отговорили имат гарантиран достъп до интернет. Да не говорим за достъпа до високоскоростен интернет, каквато е препоръката на Европейската комисия. Ясно е без запитване по пощата, какъв ще е този резултат от онези, които нямат интернет... Само страна със 100 % интернет покритие, може да си позволи да въвежда вписването да е изцяло по електронен път. В противен случай това ще бъде дискриминация за онези, които нямат интернет или не са в състояние да си го позволят. Знаем, че има и такива хора в България, но ние не бива да ги лишаваме от достъп до информация. В отговорите на нашето проучване намираме и следното мнение, което илюстрира казаното:
„За малките фирми, които нямат електронен подпис, това ще доведе до допълнителни разходи. По същия начин ще бъдат и фирмите, които нямат дейност, но са длъжни да публикуват годишните си финансови отчети"
Ще си позволя да напомня, че в случая не е спазен до край принципът да бъде направена оценка на очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. Вносителят на проекта ни казва, че Законът няма да окаже пряко и косвено въздействие върху държавния бюджет, поради, което не е необходимо да бъде изготвена финансова обосновка. Министерството обаче не се е допитало до онези, които ще ползват този регистър. Затова ние - като партньор на правителството направихме своето анкетно проучване. Изводите от отговорите на „отворен" въпрос ни карат да обобщим мнението на българския бизнес, че сякаш Министерството на правосъдието и търговския регистър не обслужват граждани и фирми, а обратното - фирмите обслужват администраццията. В този смисъл, вместо да измислят нови тежести и такси, нека да се справят с досегашните опашки за представяне на счетоводните отчети и тогава да ни предлагат нови правила. Няма логика освен за облекчение на администратора, в идеята за ново въвеждане на всички заявления и други документи, които съдържат лични данни. Това бе проспано от администрацията, когато се готвеха правилата. Още тогава можеше да бъдат внасяни документи със заличени чувствителните данни от фирми и от граждани. Тук вината вероятно е и на законодателя. Сегашната идея обаче е за повторно създаване на електрония търговски регистър. Тогава ще попитаме за разликата между 16-те милиона използвани за разходи на Агенцията и 60 милиона, които са събрани от такси на фирми и граждани? Нека да бъдат така добри да организират със свои оператори заличаване на тези данни и да не тревожат и разстройват хората, да ги оставят да бъдат предприемачи, а не отново да се строяват опашки пред Агенцията.
Добър повод е да припомня на Министерството на правосъдието, че с тези пари може да се свърши и друга положителна за бизнеса работа, защото виждаме че всички министерства в своите отчети имаха и раздел, в който казваха какво са направили за подобряване на бизнес средата и за българската икономика. Ще спомена само отчетите на МЕИТ и на МРРБ. Ще оценим високо, ако има и такава информация в сайта на МП. И за да не критикуваме само, ще предложим да бъде оправен проблема с един друг бич за населението и за предприемачите. Става дума за игнорирането изискването в Закона за ограничаване на административното регулиране върху стопанската дейност. Казано е, че за данни, които са под контрола на държавата е нужна само декларация от тези, които искат да ги удостоверят някъде, а администрацията да прави проверките си служебно.
Тук отново ще се позова, на две мнения от нашето проучване :
"СМЯТАМЕ , ЧЕ Е ДОСТАТЪЧНО ТОВА , ЧЕ ПЛАЩАМЕ ТАКСИ ЗА ВСЯКА ТЯХНА УСЛУГА , ДОРИ И ЗА ПУБЛИКУВАНЕТО НА ОТЧЕТИТЕ ВСЯКА ГОДИНА, НЕЗАВИСИМО , ЧЕ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО САМИ СИ ГО ПОПЪЛВАМЕ И СКАНИРАМЕ И ПОДАВАМЕ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ !!! ОСВЕН ТОВА МНОГО СЕ БАВЯТ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ОТНОШЕНИЕ КАТО РАБОТА НА ГИШЕ И ОБРАБОТКА НА ДАННИ.
Да се разберат с НАП за отчетите. Глупаво е да предаваме нещо на НАП, след което и на Агенцията по вписваниятя и то със плащане на такси.
Не ми е приятно всеки да има достъп до личните ми данни
Най-доброто, което могат да направят, когато е нужна информация за това дали някой е осъждан или не е, да стане пак само с декларация. Това ще бъде изключително улеснение по процедурите за кандидатстване по проекти за достъп до европейски средства. Какъв ще е ефектът от това, достатъчно е да умножим хилядите проектни предложения, които се дават, по броя на лицата, за които са представени свидетелства за съдимост и по един поне работен ден за изваждането им плюс таксите, които събира за това Министерството и вижте какъв ресурс ще спестят предприемачите. Това до сега не е факт, заради пасивността на администрацията в продължение на години.
Има още предложения на БТПП, които наскоро споделихме на среща в Министерството със заместник министъра госпожа Жанета Петрова. Вместо, както предложихме да се облекчат опашките пред гишетата, сега се внася съвсем ново предложение за нови такси и пречки пред бизнеса.
За нас скритата истинска цел на този проект е чиновникът отново да бъде превърнат в господар. В същото време се иска всички фирми, които не са се пререгистрирали, да бъдат обявени в ликвидация. Това ще означава незабавна реакция от онези, които по някакви причина се бавят. Те сега наново ще хукнат към офисите на Агенцията по вписванията. Същевременно, там ще са хората с документите със заличените ЕГН-ета и си представете какво ще се случи пред гишетата, където едни счетоводни отчети не можаха да бъдат приети без опашки, а кога ще ги обработват, не се знае. Не се знае и като започне прегледа, кой прави справки във вече „непубличния" регистър, къде ще отидат тези справки, кой ще ги обработва и за какво? Какви средства ще се похарчат и кой ще ги плаща? Досетете се сами
|
Стани почитател на КРОСС във Facebook
