Владимир Чуков за напрежението между Турция и Израел: Не можем да кажем кой печели и кой губи

Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС

Г-н Чуков, в каква посока може да се развие това което се случва между Турция и Израел и ще промени ли то геополитическата карта в Близкия Изток?

Наистина ситуацията е безпрецедентна. След войната в Газа от 2009 г. започна едно много силно влошаване на отношенията. Имаше обвинения, дори бих казал удари под пояса, в следствие на доклада „Палмър” на ООН за намесата на израелските командоси срещу „Флотилията на свободата”. Този доклад всъщност наля масло в огъня, защото той се опита да удовлетвори и едната, и другата страна. Всяка една от тях обаче се опита да изтълкува по определен начин онези елементи, които й бяха в полза. Във всички случаи обаче, поне на този етап не можем да кажем кой има предимство, кой печели и кой губи. Повечето наблюдатели в Близкия Изток считат, че големият губещ е Израел, тъй като това ще засили изолацията на израелската държава, след оттеглянето на Турция от активно сътрудничество.

В същото време обаче в израелските медии се прокраднаха и някои предположения, че турският премиер Реджеп Ердоган прави тази стъпка с цел отклоняване на общественото внимание вътре в страната. Причината е, че зад добрите икономически резултати на Анкара, анонсирани от турската централна банка, с едно икономическо развитие около 8-9%, на практика се крие точно обратното – че дефицитът на страната е като този в Ирландия и Испания. Тоест, Турция се опитва да изнесе навън напрежение, което е вътрешно и  се дължи на прикрити икономически проблеми. Ето защо много, много трудно може да се оцени ситуацията.

Трябва да отбележим също, че израелските военни са били за това израелското правителство и лично външният министър Либерман, да се извинят. Това беше условието на Анкара за възстановяване на добрите отношения. Либерман, който е по-радикално настроен, категорично отказа. Тоест, имало е едни изключително интензивни неформални контакти между двете страни. Така или иначе обаче не се стигна до възстановяване на отношенията, въпреки доброто посредничество на САЩ. Това е процес в развитие, при който не се знае докъде ще стигнат двата протагониста.

Споменахте САЩ. Те обаче имат малко пасивна позиция, поне официално. Турция пък от известно време показва желание да се еманципира в отношенията си със САЩ  и Израел?

Така е. Ако трябва да направим една крайна оценка, до голяма степен погледа на Вашингтон към „Арабската пролет” е всъщност погледът на Анкара. Тоест, оценките съвпадат. Изключително, трябва да отбележим, по отношение на една Сирия, която е много чувствителна геостратегическа точка, и за Турция, и за САЩ.

Да, има такова желание, но то е в рамките на допустимото, а не по принцип. Тук има един много сложен възел от взаимоотношения – Анкара - Сирия, Анкара - Иран, Анкара-„Арабската пролет”. В същото време важна тук е оценката на Израел за събитията в Сирия и „Арабската пролет” по принцип. Това, което може да се каже много ясно, е че Израел силно се страхува „Арабската пролет” да не се превърне в „ислямска зима”. До голяма степен това рефлектира върху разминаванията в оценките за събитията. Тоест, има сериозно разминаване в геополитическите анализи на двете столици – Анкара и Тел Авив. Това създава дисхармония във вижданията им по отношение на това, което става в арабския регион. От тук идва съперничеството между двете столици за влияние в Близкия Изток.

Тоест, Турция и Израел по различен начин тълкуват събитията и по различен начин ги оценяват?

Точно така. Много често в момента в арабските медии се говори за подмяната на т.нар. Шиитска дъга с дъгата на Мюсюлманските братя. Нещо, което не е по вкуса на Израел.

Преди дни излезе един стратегически анализ на експерти по сигурността в Израел, според който страната се намира в почти взривоопасна обстановка и никога в последните години не е била толкова близко до войната. Именно, благодарение на изключителната динамика, която в момента съществува и в Сирия, и в палестинските територии, и в отношенията в Египет, и в отношенията с Турция. Израел все повече усеща, че изпада в една изолация. До голяма степен тя се дължи на обтегнатите отношения с Турция.

В такъв случай каква е вашата прогноза, Израел ще направи ли отстъпки?

Лично аз се съмнявам това да стане, докато съществува тази правителствена конфигурация в Тел Авив. Общо взето Израел, поне на този етап, се опитва да отстоява някакви принципи. Опитва се да съблюдава някакви свои правила на външнополитическо поведение.

Данните от социологическо изследване, проведено преди около седмица, показват, че 66% от израелците не желаят еврейската държава да се извинява на Турция. И това е всъщност основният аргумент на правителството да не предприема такава стъпка. Тоест, става въпрос за национална чест и национално достойнство.

Острите критики на определени политически сили към израелското правителство обаче се засилват. Някои от тези сили са близки до армията и военните. Преди два дни имаше едно много интересно твърдение на вестник „Хаарец”, че турската армия превъзхожда по всички показатели израелската. Тоест, много силно в момента се дрънчи на оръжие и е важно докъде ще стигнат нервите на двамата играчи. Един от тях трябва да отстъпи, за да не изгорят и двамата.