Доц. Пешева,  новият речник „Думите на медийния преход” вече е факт - той е  публикуван на сайта на издателство „Фабер” в средата на август, представен е и в електронното списание „Медии и обществени комуникации”. Разкажете за този интересен научен проект, още повече, Вие сте негов ръководител?
Издаването на този медиен речник е част от научно-изследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 2001-2012 г.”, по линия на Министерството на образованието, младежта и науката. Той се осъществява от научен колектив от  изследователи от Софийски и Великотърновски университет. Бенефициент на  проекта е Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Речникът е пръв по рода си, в него са представени  27  актуални  медийни понятия, от които 24 понятия се публикуват за първи път. Една от задачите, които научният колектив си постави беше да се дефинира, с помощта на основни понятия, развитието на електронната медийна среда, бързото й разширяване чрез интернет и новите медии, нейната трансформация чрез цифровата наземна телевизия. Ако сме успели да направим малка крачка напред в по-голямото разбиране и осмисляне на най-новите явления в електронната медийна среда, значи действително  си е струвало вложените усилия.

Откривате новия концертен сезон с клавирен рецитал в 2 части - на 4-ти и 11-ти септември. Какво ще изпълните?
Програмата е доста разнообразна. Постарала съм се да включа произведения, които биха били интересни за музиканти-професионалисти, а също така и за широката публика, т.е. хора, които по принцип не са много тясно свързани с този тип музика. Има от всичко по малко. Има много красиви мелодични произведения, като Шопен - Ноктюрно, Шуберт - Соната, Моцарт - Рондо. Също така има виртуозни произведения, като Етюд от Шуман, друг Етюд от Шопен. По отношение на стиловите периоди - пак има от всичко по малко - от Хайдн и Моцарт до Бърнстайн - композитор от XX век с много съвременно звучене.

След 100 години историците ще пишат за правителството на ГЕРБ, така както днес пишат за това на Стефан Стамболов – че е обърнало внимание на инфраструктурата, смята министър Димитров

Интервю на Кремена Кръстева, Информационна агенция КРОСС


Министър Димитров, обединен ли е българският народ в условията на трудности, в условията на криза или разединен?
Ако поводът е Съединението на 6 септември1885 година, известно е от историята, че тогава българският народ е изключително обединен т.е. той е застанал зад Съединението. Това означава всички социални прослойки, техните представителства, политическите партии, монархът, армията, всички са застанали до един под идеята за Съединението и така трябва да бъде. Аз наистина си мисля, че зад големи национални каузи българският народ е заставал винаги обединен, което не означава, че той не трябва да бъде разeдинен по други въпроси, свързани с прогресивното развитие на държавата и обществото като цяло. За това съществува демокрацията, за да могат хората, които имат различно мнение. Иначе ако е обединен във всичко, няма да има демокрация. Ако прочетете тогавашните вестници, ще видите, че съвременните вестници са образец на обективността. Вестниците тогава са изпълнени с най-остри нападки на политическите сили една към друга. Симеон Радев с чувства за хумор пише, че в Народното събрание депутатите от различните политически сили се бият с бастуни помежду си и понякога настъпва масов бой както днес в някои други парламенти като например тайландския и южнокорейския. Тогава турските депутати се скупчвали в една отделна групичка, за разлика от днес те не са били една политическа партия, но в момент, когато българи се биели, те са предпочитали да се уединят настрани. Това не пречи на същите тези депутати след боя да се съберат в кафене „Батенберг”, което се смята за неофициалния щаб на ВМРО, да се прегърнат и целунат, да седнат на едно кафе с възгласа „ Сега да се заемем с Османската империя или Македония ”. И това наистина е така. И по този казус българският народ наистина е обединен. На ВМРО сътрудничат депутати от всички политически партии, някои от тях на официално равнище. Там е имало както отчаяни консерватори, така и тесни социалисти. Малко хора знаят, че до 1907 година финансов секретар на ВМРО е бил Димитър Благоев. През 1907 година той отстъпва мястото си на Тодор Александров. Така че не бива да искаме българският народ да бъде вечно обединен. Необходимо е да се обединяваме в случаи на големи национални каузи. И дори новото време предлага примери за това. Направете справка колко депутати гласуваха „въздържал се” и колко „против” в един много разделен парламент, когато трябваше да се гласува отпускането на 150 танка на Македония. 240 гласуваха „за”.