Съвсем наскоро, в полския град Перемишл се проведоха Годишните общи събрания на Световния Конгрес на Украинците (СКУ), информира украинската агенция „Gal info".

В мероприятието, което се проведе в „Народен дом" на украинската диаспора в гр. Перемишл, построен през 1904 година и несправедливо отнет по време на операцията „Висла" през 40-те години на миналия век, взеха участие повече от 60 участници от 12 държави по света. В своя поздравителен адрес към участниците на СКУ кметът на полския град Роберт Хома увери, че в скоро време сградата ще бъде върната обратно на украинската диаспора.
Също така, кьм участниците на събитието беше отправено и поздравително писмо на Президента на Украйна Виктор Янукович.
В рамките на събитието, се проведоха четения на доклади на представителите на украинските общности от съответните страни за проведената от тях работа по отстояването на интересите на украинците в страната на местоживеене, а също така бяха обсъдени текущите дела на украинската диаспора. В частност, по инициативата на СКУ беше обсъден създаването на регистър на украинските национални исторически паметници, които се намират в различни държави по света. В рамките на кръглата маса прозвучаха отделни мнения за това, че Световният Конгрес досега не е получил отговор от Президента на Украйна на поставените въпроси в рамките на съответния Меморандум на СКУ, в който се уведомява че Организацията ще продължи активно да реагира на всички външни прояви, свързани със съответните претенции към територията на Украйна, ще следи всички изявления, касаещи нарушаването на човешките и национални права, а също така ще работи с различен вид неправителствени организации и национал-демократическите сили, за да защити независимостта на Украйна и нейните демократически предобивки.
В същото време, тазгодишните събрания за пореден път демонстрираха, че лидерите на СКУ предпочитат да критикуват украинската власт за понякога реални, а по-често за измислени, грехове, отколкото да съдействат за решаването на належащите нужди на украинските общности от различните страни по света, в частност там, където етническите украинци са автохтонно население.
Не би ли било по-добре подобна сериозна организация като СКУ да разгледа положението на украинската общност в конкретните страни, където правата на украинците грубо се потъпкват от властта? Не би ли било по-актуално да се попитат лидерите на конкретните организации-членки на СКУ: какво са направили те, за да отстояват правата на своите етнически кръвни братя?
Защо лидерите на СКУ да не въведат практиката ежегодно да анализират ситуацията в конкретна страна, например в съседната на Украйна Румъния, понеже:
В румънските региони, където живеят компактно етнически украинци (над 60 хил. души само по официални данни), е фиксирана прогресивна тенденция на асимилация на украинското население чрез създаването на изкуствени условия за задържане на развитието на образователната система на роден език, ограничаване на възможностите за запазване и развитие на езиковите, културни и духовни ценности.
В частност, лидерите на Съюза на украинците в Румъния (СУР) на практика съдействат на въпросните процеси. Ръководството на СУР, което през последните двадесет години не се е сменяло, възпрепятства обновяването на централния орган на организацията и страни от решаването на належащите проблеми на малцинството.
Съвременната нормативна база, регламентираща системата за финансиране на националните малцинства в Румъния, предвижда на тях да им бъде оказвана държавна материална подкрепа чрез представителствените организации на националните малцинства. Както показва практиката, тези средства биват използвани от лидерите на СУР не за финансиране на украинското малцинство, а за задоволяване на собствените им потребности и интереси.
За разлика от организациите на другите етнически общности в Румъния, СУР е напълно под контрола на властовите институции, лишен е от инициатива и прави твърде малко за отстояването на езиковите, просветните, културните и религиозни права на украинското малцинство.
Бидейки представена в парламента от един депутат, СУР се е превърнал във «фасадна» организация, чиито лидери напълно подкрепят официалната политика на Букурещ, насочена фактически към денационализиране на украинците.
Официално Букурещ се опитва да пренесе отговорността за ситуацията, в която се намира украинското национално малцинство (липсата на училища с преподаване на всички предмети на роден език) върху СУР, който реално получава ежегодно около 1 млн.щ.дол. от румънското правителство и ги използва не за да задоволява реалните потребности на украинската общност, а за да организира пропагандни акции, които имат за цел да демонстрират загрижеността на властите за украинската общност. Тоест, става дума за това, че властта банално подкупва ръководството на СУР, на който се пада лъвския пай от бюджетните средства, които се използват не по предназначение.
Вземайки под внимание тази позиция на СУР, декларираните от законодателството права на украинското малцинство фактически не се реализират на практика. При това, официалните фактори поясняват даденото положение на нещата с това, че украинската общност не повдига пред румънската власт никакви проблеми в сферата на националното образование, култура, духовност и т.н.