Пламен Димитров, председател на фондация “Култура на виното"

Винаги съм твърдял, че виното говори с милиони гласове. И аз съм един от тях.Ясен и разбираем става езикът ми, още щом отпия първата глътка и хората около мен сякаш възприемат с лекота словото винено и продължават напред с убедеността на спартански воини. От друга страна, в древността жителите по нашите земи - траките, имали славата на производители на най- хубавото вино. Вероятно затова гърците смятали, че самият бог на виното имал тракийски произход. Те наричали виното „течната храна на Дионис". В исторически план то безспорно е една от двете най- важни придобивки на човечеството. Затова сега се казва, че виното е знак за култура.

Все съм се чудил дали сътворяването на вино е първото или осмото изкуство. Винаги когато усетя аромат на истинско вино, съм склонен да мисля, че е първото. Иначе няма как да си обясня, защо онова „божествено питие", с което Одисей приспал циклопа Полифем, за да го ослепи, било дар точно от тракийския цар Марон, който пък бил внук на Дионис. Няма да подценявам древните, нито таланта и прозорливостта на Омир или майсторството на придворния винопроизводител на цар Марон. Но без колебание ми се иска да обърна внимание и на още един факт, който е свързан със старите обичаи на толкова благородната , толкова прекрасната и толкова стара държава Франция, където виното е основна, национално движеща сила. Обръщаме внимание на един малко известен и достатъчно спорен момент от Историята. През цялото Средновековие, пък и дълго след това, се е приемало, че французите произхождат от Франк, син на Хектор. Виждате работата отново се засуква около нашите земи. И каква издръжливост е била необходима на този Франк, за да запази собственото си здраве и морал, както е казал Арифрон Сикионски „Без здраве животът не е живот, не е живот жив...". Та не е живот жив животът на Франк, ако той не е запомнил как се прави вино по родните си места, и не само това, ами и да пренесе знанието за свещената напитка чак до днешна Франция. За да бъде тя днес толкова благородна, прекрасна, велика и пр. Както се казва още от най- исторически времена: „И ние сме дали нещо на света!". Защото още от момента, в който за първи път са се натряскали чрез ласкавите струи на виното, французите са разбрали, че са намерили непогрешим лек срещу жаждата. И са казали: „Ето едно полезно дело, завещано от нашия Франк!". А са пропуснали да споменат нашите деди - траките, най-вече като майстори на вино. Но ние не им се сърдим затова.
Защото благодарение на немалка доза жизненост и безразличие към ударите на съдбата, българите сме се запазили здрав и жилав народ, готов да пие и празнува, когато си пожелае. И Буквите сме си създали почти без чужда помощ, все празникът да ни е напред, по-късно и богомили сме си възпитали, да палят свободомислието на своите събратя от Западна Европа и пр. дела, все според изчерпателната воля на всемилостивия и всемогъщ Бог. Амин! И Наздраве!
И така, да обобщим: Виното говори с милиони гласове. По време на първата ферментация даже доста възбудено. До такава степен, че цяла нощ човек да стои в напрежение, трудно ще разбере какво му казва. Но това, което ще разбере всеки начинаещ винен лингвист или историк, е мекото послание, което първо неусетно ще го отведе до границите на мълчанието, а после ще го направи, макар и за малко, поет. Подир тази златна възможност, заради която по- късно ще сънувате бунтовния дух на Дионис, е необходимо само едно леко припламване да ви върне към действителността, но вече няма да сте същите.
Наздраве!

/СС/