София /КРОСС/ Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански владика) е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски. Канонизиран е за светец от Българската православна църква.
Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Св. Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарская", от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Св. Софроний Врачански е пътувал до Света гора през 1770-1775.
През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир през 1794, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Посещава и манастира „Седемте престола" в Стара планина, който е във Врачанска епархия. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случилите се размирици във Враца (с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу - 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин - този период е важен за изясняване на целите му като писател.
През 1803 г. заминава за Букурещ отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.
От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Същата година Димитър Попски пише за него ода.

Корица на „Неделника"
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодромион, сиреч Неделник" е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга - и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името „Софроние". Пише и друг сборник - „Неделное евангелское толкование" (1805, Археологически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония" и „Възвание към българския народ" превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.
Канонизиран за светец на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква.
Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) и Ганка Хаджиатанасова имали четири деца - Цонко, Владислав, Мария и Ганка.
Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патаролийски.
Книжовна дейност
Първи Софрониев препис на „История славянобългарска" (1765 г.) - за църквата в Котел. Съхранява се в НБКМ.
Втори Софрониев препис на „История славянобългарска" (1781 г.) - правен за лично ползване. Съхранява се в Библиотеката на Румънската академия на науките.
Видински сборници от 1802 г.:
І. Първи сборник: "Поучение и словосказание за празниците господни" - Има характер на дамаскин. Съдържа 79 слова с християнско-поучителен характер,сред които "Слово за раждането на нашия господ Исус Христос", "Слово за Сретение Господне", "Слово за краткостта на човешкия живот" и други. Към тях са прибавени "Посвещение" и "Послесловие".
ІІ. Втори сборник, неозаглавен. Съдържание:
1. "Книга на мъдрия Синбад за женските хитрини" - Популярно анонимно съчинение, създадено в Индия. Софроний го превежда от гръцки език.
2. "Езопови басни" - преведени от гръцки на Софроний.
3. "Гражданское позорище" - Това е превод от гръцки на книгата "θέατρον πολιτικόν", която пък е превод на "Thearum politicum" от Амброзий Мерлиан, излязла през 1802. До 1963 г. погрешно се смята, че книгата е превод на книгата на протестанският свещеник Вилхем Стратеман. В извлечението от Втория Видински сборник са включени анекдоти за персийски, гръцки, египетски владетели. На места Софроний използва анекдотите за да внуши на читателя свои мисли: необходимостта от образование, съвет към народа да не дава излишна милостиня на манастирите, упреци към ниския морал и невежеството на духовенството.
4. Няколко кратки нравоучителни повести (например "Малкият крадец").
"Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе) - Първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за отпечатването му, Софроний изпраща "Позив" до заможни българи в Румъния. В него той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа "Оглавие", 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г.
Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии. Разделена е на три части, по една за всяка религия. За източници Софроний ползва руски и гръцки съчинения от 17-18 век.
Житие и страдание на грешния Софроний - счита се за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в пет поредни броя на вестник "Дунавски лебед" през 1862 г.
Серафим, архиерей български - позив към българския народ от 1810 г. по повод войната на Русия срещу Турция.
Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременният български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.

/ДК/